СЍРИНКС м. 1. Муз. У траките и древните гърци – малък духов музикален инструмент, състоящ се обикновено от седем тръстикови тръбички, съединени с восък, на който са свирели древните пастири; сиринга. Той [Дионис] има дружина от обитателите на горските усои – сатирите, полудиви същества, както и Пан – млад мъж с кози рога и крака, който свири на сиринкс. Ст. Ваклинов, А I, 343. Тракия е прочута и като страна, от която произхождат редица музикални инструменти. Според преданието едноцевният сиринкс, правен от тръстика, е дело на Севт и Ронак от племето меди. Д. Попов, ДТ, 490. Сиринксът на Пан, лирата на Орфей или пък лирата на Аполон, подарена му от Хермес, символизират небесната и земна хармония. ХК, 2019, бр. 7, 103.
2. Зоол. Гласов орган при птиците, който се намира в основата на трахеята. В основата на трахеята, там, където се разклонява на две бронхи, се намира гласовият орган – сиринкс, с който гълъбът издава характерните си гукания. Зоол. VII кл, 101.
– От гр. σύριγξ ‘тръба’. – Друга форма: сѝрингс.