СИРЍЦА ж. Диал. Дойна овца без малко, оставена за мляко. Иззад къщата, където беше саята на овцете, долиташе през комина жалното блеене на овцата „сирица“. Майката плачеше за своето дете. Н. Минчев, ПД, 25. Агънце дума байну си: / – Вълци ти яли сирици, / кога а нема майка ми, / кротичко да ми постои, / сладичко да се насуча! Нар. пес., СбНУ III, 83.