СЍРИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който се отнася до сирище (в 1 – 6 знач.). Белтъчините се разграждат при смилането в стомаха под въздействието на сирищния фермент, солната киселина и пепсина. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 93. Сирищният ензим се образува в четвъртото стомахче на някои преживни животни. Използува се за подсирване на млякото. Б. Койчев, Б, 49. При клането на животните се получават странични продукти. От стомахчетата на телетата бозайничета се получава сирищна мая. Кр. Генджев и др., Ж, 3.
2. За млечен продукт – който е получен чрез подсирване на мляко със сирище (в 3 и 4 знач.). Бялото саламурено сирене спада към полутвърдите сирищни сирена, които зреят и се съхраняват в саламура. Именно това обуславя спецификата на свойствата му. Д. Златева и др., СХС I, 154. Към млечнокиселите продукти спада и изварата. Тя се получава от мляко (млечнокисела и сирищна извара), от мътеница и от суроватка. Л. Балабански, ХД, 45.