СЍРИЩНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Биол. Четвъртият дял от стомаха на преживно животно, където се образува сирищният ензим; сирище. От органите на храносмилателния канал [на телетата] при раждане е развит само сирищникът. В. Николов и др., ТГ, 19. В жлезистия стомах (сирищника) се отделят и други протеолитични ензими (пепсин). Н. Димов и др., ТМ, 111.