СЍРМА1 ж. 1. Остар. и диал. Сърма; клаподан. Джевдет беше облечен със сирмени синьогълъбови потури, обшити по дикишите с гюмюшлии гайтани и сирма на цветя около джебовете. Ц. Гинчев, ГК, 375. Ще ми възразите, че царските паради, гдето присъствуват силнийшите сего мира, потъналите в злато и сирма полководци и други знатности, затъмняват със своя блясък хиляда ваши еледжикски хорà. З. Стоянов, ЗБВ II, 110. На главата си имаше бяла чалма, която беше гъсто обшита със сирма. Тр, 1887, кн. 1, 10. Янка дарове тъчеше, / долу в дълбоки зимници, / вътъка сирма и злато, / основа тънка коприна. Нар. пес., С. Табаков, ОИС III, 329.
2. Като неизм. прил. Нар.-поет. Сърмен. Кога майка споменваше, / чеша сълзи наронваше, / сирма риза избришваше / и на гръди йе изсушваше. Нар. пес., СбНУ VI, 15. Синьо го [коня] седло обседлай, / сирма го смоци препаши. Нар. пес., СбНУ XXI, 12.
– От гр. σύρμα ‘жица, тел’.
СЍРМА2 ж. Диал. Възпаление на ставите на ръцете или на краката, в резултат на което се получава оток. Страдающите от сирма отиват при тези баби, жени, моми и други, които знаят да баят за сирма, та им баят. СбНУ VIII, 153.
– Вер. от гр. σύρμα (от σύρω ‘тегля’). – М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки..., 1969, 152.
СЍРМА3 ж. Диал. Сърп с гладко, неназъбено острие. Двата типа сърпове се различават и по названията си: назъбеният навсякъде се нарича сърп, а гладкият – сирма и по-рядко сърп. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 19. Настъпила жътва. Като всички земеделци и младоженците грабнали сирми и паламарки и отишли на нивата. Л. Петков, СПК, 455-457. Жътвата се извършваше на ръце, със сирма и дървена паламарка. Ж. Стамов, СК, 51.