СЍРМАЛИЯ, ед. неизм., мн. -ии, прил. Остар. и диал. Сърмалия; сърмен, сирмен, клаподанен. – Колкото за салтанат, нали знаеш, циганинът си дава душата. Дай му червено, алено, нещо сирмалия, макар вехто, като се облече, че не се излязва напреде му. Ц. Гинчев, ГК, 218. Едно черно голямо като мечка куче пусна са и му откъсна десния ръкав на новия, сирмалията чепкен. Тр, 1890, кн. 6, 675.