СИРÒКО, -то, мн. няма, ср. и м. Югоизточен вятър, който пренася сух и горещ въздух с прахови частици от пустините в Северна Африка и Арабия на север към Европа и Азия. Често в Сахара духат силни горещи ветрове сироко, които образуват прашни пясъчни бури, достигащи до Европа. В. Великов и др., ГТ, 245-246. Сироко е опасно за посевите, когато се появи рано напролет или в началото на лятото. Д. Душанов, А, 8. Интересно, че и днешният сироко, който духа много дни поред, действува угнетяващо на психиката и физиката на много хора. К, 1987, кн. 7, 34. Този горещ вятър, като преминува през Средиземното море, доста изстива и ся напоява с влага; при все това пак принася още топлия въздух в Италия, гдето ся нарича сироко. (превод) Плов., 1900, бр. 1081, 3.
– От араб. през ит. sirocco, scirocco ‘югоизточен вятър’. – Друга (остар.) форма: серòко.