СИРОМАХКЍНЯ ж. Остар. и диал. Сиромахиня; сиротиня, сиротия, сиротица1. Богатите госпожи приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. Все си мислех отде да взема два лева, за да си купя и аз книжки с такива хубави приказки. Майка ми, бедна вдовица с многобройна челяд, не можеше да ми ги даде. И никога за нищо на света не бих дръзнал да ѝ ги поискам – откъде ще има тя, сиромахкинята, да ми ги даде. Г. Русафов, ИТБД, 67. Сърце ѝ се късаше, като гледаше и най-сетните сиромаси и сиромахкини натруфени, пременени. Ил. Блъсков, ПБ III, 27. Той [граф Хорац] не забрави сиромахкинята майка и децата ѝ. Той зе майката за ключарка в малкия си дворец, а девойчицата ходеше при една от най-знаменитите шивачки в Париж за наука. НБП, 1887, бр. 9, 135.
– Друга (остар.) форма: сиромашкѝня.