СИРОМАХОМЍЛ м. 1. Полит. Привърженик, последовател на сиромахомилството (в 1 знач.). Самото понятие [популизъм] е познато и в миналото. В буквален смисъл то се разбира като народничество. Такива са били например действията на руските народници от втората половина на 19-и в. Техни събратя по идейност са българските сиромахомили. Ем. Маринова, МБП, 143. В Русе [Георги Кирков] се сближил с известния сиромахомил Спиро Гулабчев, когото познавал още от Търново. Гулабчев го записал в списъците на сиромахомилската организация, като срещу името му писал: „Харен е, но не е за нас!“. Г. Константинов и др., БП, 210. Тази група [извършителите на Солунския атентат през 1903 г.] получила името „гемиджии“ поради това, че помагали на гемиджиите покрай морския бряг, когато изкарвали гемиите на сухо, за да ги поправят. „Гемиджиите“ четели много – „Крива ли е съдбата” от Любен Каравелов, книги от сиромахомила Спиро Гулабчев, от Чернишевски, от Писарев, френски автори и др. Д. Кьосев и др., ИПВ, 25.
2. Прен. Разг. Човек, който изпитва състрадание, загриженост към хора в затруднено положение, които се нуждаят от помощ. Татко беше с много леви убеждения. И сиромахомил до глупост! Нямаше начин в себе си да има някакви пари и да не ги даде назаем. Тема, 2015, бр. 1 [еа].