СЍРОМАШ и СИРОМÀШ, -тà, мн. няма, ж. Остар. и диал. 1. Събир. Обикн. членувано. Най-бедният слой от населението; беднотия, беднота, беднория, сиромашия, сиротия, сиротиня. Няма никакъв бог, а него са го измислили богатите и изедниците, за да плашат сиромашта и да я държат в покорство. Ем. Манов, ПЯ, 96. – Подлъгал се е белки по славата на хаджи Донка. – И по парите му – додаде Ненко жлъчно, – дето ги е обрал от сиромашта и е разплакал толкова вдовици и сирачета. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 142. В другите земи, гдето той ходил, светът бил съвсем наопаки. Там сиромашта била на почит, а богатите всеки ги мразел и презирал. З. Стоянов, Съч. III, 2008, 39. – Кажи, либе, що ти даде Филип? / – Че даде ми три връви жлътици. / – Кажи, либе, де ги дена? / – Едната съм с достове изпила, / втората съм по сиромаш дала. Нар. пес., СбНУ XXIX, 86.
2. Сиромашия (в 1 знач.); бедност, беднота, беднотия, нищета, мизерия, сиротия, сирота, сиротинство. Народът в Европа се е делил на класове. На благородний клас в ръцете са богатствата, земята, на селяните – благородният занаят на обработването на земята без пари, сиромашта и... сълзите. Н. Бончев, Р (превод), 123. Лек на сиромашта, от която теглят всичките поданици на Негово величество султана, са добрите училища. ПСп, 1871, кн. 4, 34. Живота му чепат бе като глог: / сиромашта така го изчепати – / за сиромаха се погрижи бог, / от долний свят на горния го прати. П. П. Славейков, П, 280.