СИРОПИТÀЛИЩЕ, мн. -а, ср. Обществено заведение, в което се отглеждат и възпитават сираци (в 1 знач.) и изоставени деца. Още като дете Магда бе останала кръгъл сирак. Израснала беше в сиропиталище. Ем. Манов, ДСР, 224. На кръщавката Огнян обяви годежа си със своята приятелка – една млада девойка, без баща, раснала в сиропиталище, тъй като майка ѝ, оженена втори път, искала да се избави от спомена за първия брак. Е. Огнянова, НШ, 275. Околийският началник Киселов, още съвсем млад човек, заемаше длъжността отскоро. Говореше се, че бил подхвърлено дете, израсло в някое от софийските сиропиталища. П. Вежинов, ВП, 31. Целта на Дружеството е да учреждава и да поддържа разни благотворителни заведения като: сиропиталища, къщя за престарели сиромаси, болници и др. М, 1878, бр. 23, 1.