СИРОПУ̀СТ, мн. няма, м. Остар. Църк. Сиропустна неделя; Сирни заговезни, Велики заговезни, Сирна неделя. На Сиропуст през денят ходят по роднините си, у кръстникови, у братия по-големи, у сестри, у родители и др. с по едно пише ракия, черпят ся, целуват ся в ръка и ся прощават. Ст. Шишков, РС II, 50. Сиропуст или Сирница бива 21 деня след неделя Митаря. Този ден, както и предущий, се нарича така, затова, защото цялата сиропустна седмица се запрещава ядение месо, а се разрешава сирене, яйца, масло, риба – и на другий ден се начева вече велики пост. ЦВ, 1895, бр. 4-5, 12. Последнийт ден на тази неделя ся нарича сиропуст, защото в него ден ся заговява и от сирене, масло и яйца. Ст. Зографски, КУБ, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)