СИРОПУ̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Църк. Който се отнася до сиропуст. Името на Йоан Рилски се среща заедно с имена и на други светци като Кирил и Методий в тропари от канони за събота Сиропустна (съботата преди първата неделя на Великия пост, когато се прославят имената на просиялите в подвиг преподобни отци на църквата) в различни ръкописи от XIII в. А. Атанасов и др., СМР, 17.
◊ Сирпопустна неделя. 1. Църк. Сирни заговезни; Велики заговезни, Сирна неделя. Сиропустната неделя (Сирни заговезни) по-често се пада в началото на пролетта, според гражданския календар (в границите от 14 февруари до 20 март). А. Гоев, ХСП II, 152. 2. Първата седмица от великденските пости, когато се яде сирене, мляко и яйца, но не се яде месо; сирна седмица, сирна неделя. Еретиците били подмамени да изложат свободно своите схващания пред присъстващите, след което били разобличени. Всичко това станало в един ден, в петък на сиропустната неделя, на 11 февруари 6718 или 1211 г. Е. Димитров, ДЦ, 122. В достигналата до наши дни част от кодекса се е запазил текстът на евангелските четива от четвъртъка на 4-та неделя след Петдесетница до четвъртъка на сиропустната неделя. ПКШ, 1995, т. 1, 354.