СЍРОТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Беден (в 1 знач.); сиромашки. Наред със сиротите гражданки, облечени в прости фусти и къси елечета и забрадени с кърпи на главата, се движат из улиците и в градините [на Варна] богати жени, облечени по най-новата парижка мода. ПСп, 1904, кн. 65, свезка 3-4, 236. Тая вдовица беше много сирота. Може би във всичкийт град да нямаше по-бедна жена от нея. СНПСП I (превод), 20. Една сирота, но богобоязлива жена отиде едно время да посети две млади и богати господжи. Зорн., 1866, бр. 7, 54.
2. Самотен; сиротен. – Всички сме сами на тоя свят! – каза тихо бабата. – Сами и сироти. П. Вежинов, Избр. пр IV, 342. Не се плаши, тревожно се не питай, / каква любов ще утре утеши / бездомната печал, която сплита / за скърбен танц две сироти души. Н. Лилиев, Съч. I, 176.
3. Който буди съчувствие, съжаление; клет, сиротен, сиромашки. Тия злочести моми биле задържани; сички биле в ръцете на тези зверове няколко дни; а в това време тия изтеглиле сичко, що можале да търпят тия сироти слаби моми в ръцете на тия кръвници диваци. Ил. Блъсков, ЖС, 40. Има много деца; них е длъжен да ги храни. Но понеже често дава в милостиня всичко, что има, то от това сиротите му дечица много пъти ся лишават от онова, что им е най-нужно. С. Радулов, НД (превод), 122. Целата нощ, що не спало сирото девойче, само плакало и бога молело. Нар. прик., СбНУ XV, 103.