СЍРОТА, СИРÒТА и СИРОТÀ м. и ж. Остар. 1. Сирак (в 1 знач.); сиротина. Сирота е тя. А баща ѝ беше народен човек. Но скоро той бил убит. Скръбта завела в гроба и майката. Й. Йовков, Разк. I, 223-224. Имай ти милост за мене и тук остани в твърдината, / чедо си сирота не оставяй, ни мене вдовица. Ив. Вазов, ИГП (превод), 4. Той [Исая] учеше: „Правете добро, търсете справедливост, помагайте на угнетените, защищавайте вдовиците и сиротите“. Ив. Радославов, УВИ (превод), 69. Тези деца са повечето без сякакви средства и много от тях са сироти. За тях е предположено да се устрои пансион със средствата на благотворителното общество. БРК 1879, 124.
2. Беден човек; сиромах (сиромахкиня). Свестните у нас считат за луди, / глупецът вредом секи почита: / „Богат е“, казва, пък го не пита / колко е души изгорил живи, / сироти колко той е ограбил. Xр. Ботев, Съч. 1929, 26.
3. Човек, който буди съжаление, състрадание; сиромах (сиромахкиня). Теглото на българския народ е повсеместно и не престава... Сироти, сироти навред! Тоя загубил баща си, на оня осрамотили жена му, сестрата, детето. Ст. Дичев, ЗС II, 343.
4. Прен. Човек, който е сам, няма семейство, няма близки, роднини; сирак, сиротина. Искровата майка ѝ беше утешителница, но тя се пресели в Пловдив и Райна без нея оставаше пълна сирота на света. Ив. Вазов, Съч. VIII, 101. – Славе – рече след видимо колебание баба Цака, – ще ми изтровите детето. У него ми беше надеждата, но както виждам, ще остана църна сирота. Сл. Трънски, Н, 71. Бекяр няма брат, роднина, / близка своя посестрима; / сирота / на света – / Яно, съжали ме, / джанъм, прибери ме! Ц. Церковски, Съч. I, 157. ● Обр. Душата ми заспива в скута на нощта: / .. / за всички чужда, / сирота бездомна по света. П. К. Яворов, Съч. I, 149.
5. Само ед. Бедност, нищета, мизерия; немотия, беднота, беднотия, сиромашия, сиромаш, сиромашлък, сиротия, сиротинство. Тия дечица в колонията там са рожби на мизерията, сиротата, беднячета, които имат право да поискат от обществото условие за закрепване здравето си, за да му бъдат утре достойни членове. УП, 1925, кн. 3, 249.
6. Като прил. Който буди съжаление, състрадание; беден, клет, сиромашки, сиротен, сирашки. Двете момчета му се разсърдили [на Петранчо] и го блъснали така силно, щото го прекатурили в реката. Сирота Петранчо изведнъж потънал до дъното, нъ пак се появил над водата. Т. Икономов, Чит., 29.
◊ Наяждам се / наям се като сирота на помен. Диал. Много се наяждам.