СИРÒТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За дете, рожба – на който единият или и двамата родители са починали. Тоя Славчо беше сиротно пиле. Баща нямаше. А. Каралийчев, ПС I, 152. Почудих се с какво мога да помогна, па изтърсих: – В училището има някой лев за подпомагане на бедни и сиротни деца. Кр. Григоров, ОНУ, 143-144. Като оназ вечерница в небето, / една бе в село Ралица девойка, / сиротно чедо беше тя. П. П. Славейков, ЕП 1907, 90.
2. Който е сам, няма семейство, няма близки, роднини. Та викате, че у Йошкини ше бъдете, е па комшии ша сме, че язе съм сам-самичка. Сиротна и болна съм, баба. А. Каспарян и др., ПЧ, 188.
3. Който се отнася до човек, израснал без семейство, близки, роднини; сирашки, сирачески. Творбата представя пътуването на главния герой във времето, пространството и спомените. В предговора читателят накратко се запознава със сиротното детство на разказвача и неутолимото му желание за пълнокръвен семеен живот. ГСУФКНФ, 2014, т. 107, 19. Малките сирачета и възпитаници на Общината са прекарали едно хубаво лято в лагера и са вкусили от радостите, които техният сиротен живот им е отказвал досега. Серд., 1939, бр. 7, 32.
4. Прен. Самотен, изоставен. Зловещи сънища ме измориха тая нощ. Сънувах, че си избягала нейде през морето и си ме оставила тук сиротен и нещастен! Ив. Вазов, ПЕМ, 128. Тя [тъгата] е главното чувство на такива пустинни планински височини... Съвършеният покой, безлюдността на пущинаците... Усещаш се сиротен. М. Николов, БР, 86. Как чувства се душата ми сиротна / под облачния мълчалив покров. Н. Ракитин, Ст II, 26. ● Обр. В турско време са стърчели още останки от мраморни зидове, останки от старите царски палати, на мястото на които се издига сега, сиротна и скръбна, новата църква. Ив. Вазов, Съч. XVII, 184. Ако не беше народният учител, българската книга щеше да изгнива сиротна и загубена в духовната пустиня на нашите меркантилни и безрадостни дни. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 255.
5. Който буди съжаление, състрадание; беден, клет, сирашки, сиромашки. – Къде ми са децата? – викна майката. – Затрупа ги нощната буря. Сиротната майка коленичи на снега и главата ѝ клюмна. А. Каралийчев, ПС I, 145. – Припни, та занес тия петурки на баба си Стрезовица да си похапне, дорде са топлички. Че тя, сиротната, нали знаеш, млечице не видва… Т. Влайков, Съч. V, 178.