СИРОТЍНСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от сиротина; сиротски, сирашки, сирачески. Ние много я [снахата] обичахме и дано имаме сили да изгледаме едно сираче и така да го гледаме, че да не разбере нищо от сиротинската мъка. Е. Огнянова, ЖБ, 221. – Ти си се обрекъл да ни дадеш един общи совет за возпитанието на свободните деца, а к тому се види защо си совершено презрел возпитанието на сиротинските и простите деца. Й. Стоянович, ДСС (превод), 31. Ако човекът е роден само за мъки, за страдания и за неволи, то, аз мисля, не трябвало би и да се ражда! А ако на нашият създател са мили кървавите сиротински сълзи, то неговата благост и доброта губят своето значение. Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1965, 109. Българските училищни фондове са сиротински грошове. Кой има право да туря ръка на тия фондове? С, 1869, бр. 1, 5.