СИРОТЍНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал.-гальов. от сиротина; сираче, сиротче. По-старите овчари му се подиграваха. Но и го съжаляваха, като беше още невръстен и сиротинче, учеха го на овчарлък. Н. Нинов, ЕШО, 107. Жената: – Нали е сиротинче, чеизец искам да му приглася. Врачката: – То май не е тукашно. Жената: – Сръбкинче, пленница. Невръстно го доведе Ибрахим. При мене отрасна. Г. Крънзов, Избр. п, 165. Ариф бавно и по малко си вземаше от гювеча и при всяко повдигане на лъжицата поглеждаше към миндерчето. Фатма улови погледа му и скъса нишката: – Сиротинчето... Остави си децата тая кучка и вирна опашка. Б. Несторов, АР, 274.