СИРОТЍНЯ ж. Остар. и диал. 1. Девойка или жена сирак; сирачка, сиракиня, сиротица1. – Помогни на милата. Сиротиня си е. Емин погледна жена си с добри зачудени очи. – Моли да ѝ помогнеш да се настани около тебе – при геолозите. Сл. Чакъров, ВТ, 206.
2. Бедна жена; беднячка, сиромахиня, сиромахкиня, сиротица1, сиротия. – Е, каква е? Не я ли пита? – От нашата черга бе, Филипе. Сиротиня. Paботела в града, в болницата. Сестра била, тъй ми каза. Й. Йовков, Събр. съч. ІІІ, 1970, 54. – Даскале, ти не се сърди – му думаше бабичката, – аз от простотия те питам. Ами чувай още едно, ако отида на моста, когато той [царят] се зададе на белия кон, и му поискам една сребърна петолевка, дали ще ми подаде? – Кой го знае, може да ти даде. Сиротинята го погледна със светнали очи. А. Каралийчев, И, 27. Майка сиротиня не поканва „църна арапина“ на сватбите на деветте си сина, които е отгледала с труд и просия. Затова пък „църна арапина“ убива синовете ѝ и заробва снахите ѝ. СбНУ XLIV, 72.
3. Жена, която буди съжаление, състрадание; клетница, сиромахиня, сиромахкиня, сирота, сиротица1, сиротка, сирачка. – Мисля аз, сиротинята, какво ще правя при тебе, като не умея да пиша дори името си. А. Гуляшки, СВ, 346. – Защо е ревнала така тая сиротиня? – заразпитваха мъжете. – Тая заран са убили човека ѝ. П. Здравков, НД, 221. Поведохме Срядка. Тя едва сплита крака. Душа бере сиротинята. Кр. Григоров, ОНУ, 108.
4. Само ед. Събир. Най-бедният слой от населението; беднота, беднотия, беднория, сиромашия, сиромаш, сиротия. Много пъти ще замине бае Митар край чорбаджи Цеко и ще рече: – От пари си червясал, а пък сиротинята мре край тебе. М. Георгиев, Избр. разк., 124. Това лято беше за нас малко по-щастливо, защото имахме случай да очистиме няколко злодейски душици, от които беше проплакала сичката сиротиня. П. Xитов, МП, 15. Аз намерих у чаршията едного приятеля, който, като ми се пооплака, че хлябът са качил на 50 пари оката, с въздишка притури: – Какво ще чини сега клетата сиротиня. Горките сиромаси! ЦВ, 1860, бр. 475, 2.