СЍРОТИЦА, СИРÒТИЦА1 и СИРОТЍЦА ж. Остар. и диал. 1. Девойка или жена сирак; сирачка, сиракиня, сиротиня. Руска: – Чичо! Не оставяй ме! Аз съм сиротица! Аз съм българка... Аз бягам... Ив. Вазов, Събр. съч. ХVI, 1978, 324.
2. Бедна жена; беднячка, сиромахиня, сиромахкиня, сиротиня, сиротия. Във Велес се е осветил един прекрасен обичай да завещава всеки българин преди смъртта си по нещо за училищата. Най-голямата сиротица в града имала приготвена поне една бяла меджидия. Хр. Чучков, ГВ, 38. Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил!... Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Тота, та си ожени дъщерята. М. Георгиев, Избр. тв, 214. – Струва ми се също, че бих похапнала мъничко, ако бихте ми дали нещичко да ся посъвзема. – Ще ви дам всичко, що мога – рече добрата жена, – но като съм сиротица, не ще бъде много нещо. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 117.
3. Жена, която буди съжаление, състрадание; клетница, сиромахиня, сиромахкиня, сиротиня, сиротка, сирота, сирачка. Старецът събра сили и извика. – Невесто! Той с нечовешки усилия се мъчеше да викне и да прати своя спасителен зов на оная самотна сиротица, която блуждаеше в нощта, отиваща към погибел. Елин Пелин, Съч. III, 78-79. В Горната махала на Воден живееха две вдовици. И едната, и другата отгледаха по едно момче – горе-долу на еднакви години. Не им беше лесно, но какво друго оставаше да сторят двете сиротици, след като съдбата ги почерни? Г. Томалевски, ВМ, 9.
СИРÒТИЦА2 ж. Многогодишно тревисто растение от семейство живеничеви с пълзящо коренище, с бели или жълтеникави цветове, което се среща из влажни ливади, покрай мочурища или водоеми. Gratiola officinalis. Известната у нас сиротица навсякъде в литературата е описана като отровен вид. Но овчарите по дунавското поречие от дългогодишни наблюдения са забелязали, че за добитъка в този район сиротицата е полезна и силно увеличава млеконадоя от животните. К, 1972, кн. 1, приложение, 20. Сиротица. Тая билка се употребявала за лек против глистите и когато трябвало да се предизвиква блюване. СбНУ XXI, 21.