СИРОТЍЯ ж. Остар. и диал. 1. Беден човек; бедняк, сиромах, сирота, сиротина, сирак. Помощта на бедните се състоеше вече в милостиня, раздавана на големи празници, а там, където някои храни не бяха още станали стока: боб, мляко и пр., често жените приглеждаха някоя сиротия с такива неща. Ив. Хаджийски, Избр. съч. II, 116.
2. Само ед. Бедност, нищета, мизерия; немотия, беднота, беднотия, сиромашия, сиромаш, сиромашлък, сирота, сиротинство. Едва ли Стойко влязъл в несъгласие със средата си през своите занаятчийски години, премного зависим бил още юношата, прекалено плаx поради сиротия. В. Мутафчиева, КС, 40.
3. Само ед. Събир. Най-бедният слой от населението; беднота, беднотия, беднория, сиромашия, сиромаш. Сега, когато трябва с готов материал да си построим народното здание, искаме да си отидем за празниците, защото нивята ни не били посеяни, крушите ни не били продадени и дюкяните ни не вървели добре. Нека, господа, останем тук, за да свършим устава. Сиротията очаква от нас наредба. ПУНСТ, 178. Нали те [големците] треба да поправят всичките кривици, които по-малките от тех са сторили на тая сиротия?! М. Георгиев, Избр. разк., 211.