СЍРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Слагам мая1, сирище на мляко, за да стане сирене; подсирвам. В навечерието на празника Гергьовден овчарите отлъчват агнетата от овцете и започват да ги доят, като събират млякото, за да го квасят и сирят. А. Гоев, НЗ Х, 291. Като изкусен сиренар, ходел да сири млякото, издойвано и в чужди кошари. СбБАН, 1937, кн. 56, 108. Гроздан беше и овчар, и магер на монастира. И мляко сири, и за работниците готви, и ракията вари. Р, 1927, бр. 259, 2. // Правя, приготвям по такъв начин (сирене); подсирвам. Млякото, издоено на този ден [Петровден], е предназначено за празника и не влиза в сметките за разпределение. От него сваряват преснак, подквасват кисело мляко, сирят благото сирене. А. Гоев, ХСП II, 198. Лете той ще издои овцете и ще изпрати в село млякото. А с млякото там стрина Джуровица ще се разправи: тя ще го разпределя и продава, тя ще сири сирене и ще прави есен ахчак. Т. Влайков, Съч. IV, 265. Стоян на мандра стоеше, / сиво си стадо пасеше, / прясно сирене сиреше. Нар. пес., СбВСт, 257. сиря се страд. От вътрешностите на агнето се прави сирище, от него мая. Вътре има бели ядки. Те се изсипват в прясното мляко, разбиват се, а с това после се сири сиренето. А. Гоев, ХСП III, 71. Учеше ги [девойките] как ся гляда градина, как ся сири сирене и прави масло. Й. Груев, КН 4 (превод), 1873, 84.