СИСТЕМАТИЗÀТОР м. Книж. Човек, който систематизира нещо; систематик. Йоан Дамаскин [e] систематизатор на наследството на ранновизантийската духовна мисъл. Кл. Иванова, СБЛ IV, 673. През епохата на рушенето на старинните обществени отношения Хезиод се явява като поет на селския труд, учител на живота, моралист и систематизатор на митологични предания. Г. Михайлов, ИАЛ (превод), 72-73. Едва ли ще е преувеличено твърдението, че [Цветан] Тодоров е сред най-значимите систематизатори на съвременното литературознание от 60-те години насам. ЛМ, 1999, кн. 1, 29.