скептѝк, мн. -ци, м. Книж. 1.Филос. Привърженик на скептицизма. 2. Лице, което се отнася със съмнение и недоверие към всичко. А Стамат, винаги скептик, заклати глава: — От тоя вироглавец човек няма да стане. А. Гуляшки.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
