славослòвя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Книж. Изричам славословия; възхвалявам, славя. Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословеха и пееха химни. Йовков. славословя сестрад.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
