сменя̀ванеср. Остар. Отгл. същ. от сменявам и от сменявам се. Но най-сетне спря с колата си при нас и ни предложи съвършено нова вътрешна гума. Дори ни помогна за по-бързото ѝ сменяване. Г. Белев.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
