смѝгвам, -аш, несв.; смѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Смигам веднъж или няколко пъти по веднъж. Колчо ѝ смигна да излезе. Влайков. Той смигна на младия и двамата наедно минаха в другата стая. Йовков.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
