снàдвам, -аш, несв.; снàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Снаждам. Аз започвам да рисувам човечета върху картон, изрязвам ги, снадвам с канап ръцете и краката им и ги разигравам. Д. Немиров. снадвам се, снадя сестрад.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
