стремѝтелно. Нареч. от стремителен. Конят се изправи на задните си крака и се хвърли стремително напред. К. Петканов. Стръмни, обечени с гора урви се спускат надолу стремително. Вазов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
