схвàтка ж. (рус.). 1. Краткотрайно, ограничено по място и по брой на участници въоръжено стълкновение. Немците нападаха от всичко страни, стреляха с автоматите. Схватката беше къса, но необикновено свирепа. П. Вежинов. Бяха останали само с една картечница, но и тя след няколко схватки щеше да замлъкне. Дим. Ангелов. || Сбиване, бой между двама или повече души. Схватката трая едва ли не само няколко мига. Макар червенокосият да бе висок и як, Пешо го събори с няколко удара на земята. П. Вежинов. 2. Прен. Книж. Остро скарване, спречкване. Спомни си снощната схватка със стария кмет и с попчето и му стана приятно. Но сега казаните думи му се сториха слаба. Ц. Церковски.