сълнèчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Слънчев. Една лъча сълнечна влезе крадешком / в стаята ми тъмна. Вазов. За щастие летният дъжд пада на прекъслеци и често се сменява от сълнечни часове. Вазов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
