съ̀рбане ср. Отгл. същ. от сърбам и от сърбам се. Между бумтенето на печката и тракането на будилника се чуваше шумното сърбане на мъжете. Ем. Станев.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)