съ̀рма ж. (тур.). Посребрени или позлатени тънки медни жички, с които се бродира. Ханското му алено джубе, обшито със сърма, закриваше съвсем коленете му. Вазов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)