трòица, мн. няма, ж. Религ. Според християнското учение — триединно божество, в което се съединяват три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети дух.
троѝца, -та, числ., м. Диал. Трима. В туй време бяха легнали вече наред до другите троица — Спиро, Македонски и Свищовчето. Вазов. Троица братя града градяха. Нар. пес.