РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

тул, ту̀лът, ту̀ла, мн. ту̀лове, ту̀ла (сл. ч.), м. Остар. Кожена чанта за стрели; колчан.

Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)