убя̀гвам, -аш, несв.; убя̀гна, убèгнеш, мин. св. убя̀гнах, св., непрех. Обикн. с отрицание. 1. Спасявам се от нещо с бягане; изплъзвам се. Жива твар от неговия меч не е убягвала. П. П. Славейков. Куче ме гони, пък не мога да му убягна. Цани Гинчев. || Спасявам се от нещо. Дано болест те налегне, / болест, дъще, живеница, / и Дойчин да не убегне / от верига, от тъмница! Ботев. 2. Прен. Оставам незабелязан. От неговото набито око не убягваше нито лошото, нито хубавото. Кр. Григоров. Капитан Джинс запали угасналата си цигара и съзна, че направи това с нервен жест, който не убягна от погледа на Динко. Дим. Димов. Нищо не убягва от зоркото му внимание. 3. Само св. Прен. Обикн. в съчет. с лично местоим. (ми, ти и пр.). Не се случи, не стана. Гроздан ще почака, няма да ви убегне разходката. А. Гуляшки.