увещàние, мн. -я, ср. 1. Увещаване, предумване, убеждаване, съветване. Цели два часа се продължаваха увещанията. Ал. Константинов. 2. Думи, с които се увещава, убеждава. Гроздан отблъсваше увещанията му ине се съгласяваше. Йовков.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
