у̀дряне, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от удрям и от удрям се. Удрянията с чаши по масите се увеличаваха. Вазов. Откъм билярдната зала се чуваше припряно удряне на билярдните топки. Дим. Ангелов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
