ужася̀вам, -аш, несв.; ужася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Предизвиквам ужас у някого, страшно изплашвам. Гневът на баща ѝ я ужасяваше. Вазов. Това ужаси свещеника. — Бре! Какво направих аз? Елин Пелин. ужасявам се, ужася се страд. Обърнах се веднага и се ужасих от картината, която ми се представи. Г. Белев.