у̀лика, обикн. мн. у̀лики, ж. (рус.). Юрид. Факти, обстоятелства, които говорят косвено за някакво престъпление. Нито едно от обвиненията срещу този подсъдим не се изгражда върху доказателства, а само върху улики. Но уликите не се подкрепят от свидетелските показания. Дим. Ангелов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)