улѝтам, -аш, несв.; улетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. улетя̀л, -а, -о, мн. улетèли, св., непрех. Диал. 1. За листа, цвят, коса и под. — окапвам, изпадам. На липите първи цвят улита — / помниш ли, тогаз? П. П. Славейков. На дърветата вече нямало нито листа, нито цветя — всичко отколе било улетяло. Нар. прик. 2. Литвам, хвръквам. Гълъбите, които седели спокойно на керемидите, се уплашили и улетели. Каравелов. Беше улетял, за да разнесе по-скоро, докъдето може да стигне благата вест. Величков. 3. Прен. Изчезвам. Блещукат рано сутрин росни пъпки по цветята. / Но слънце грейне ли — роса улита. Михайловски. Не пей, не спомняй тия дни честити. / Защо, кат улетяха, от гърдите / не улетя и споменът им с тях? Величков.