у̀личен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до улица. Улична настилка. Улична пресечка. 2. Който се намира на улица. Из процепа на уличката врата се зачул тих женски глас. Каравелов. Уличният фенер хвърляше тиха светлина към тях. Вазов. Улични продавачи македонци носят на главата си големи кръгли табли със стоки. А. Каралийчев. Улична кал. Улична чешма. Улично осветление. 3. Който става на улицата. Поспрях се, за да се полюбувам на уличното движение. Автомобилите профучаваха един след друг. Г. Белев. Част от работниците трябва да се хвърлят в улична борба, а останалите — да заемат складовете. Дим. Димов. Уличен шум. Улична демонстрация. 4. Който прекарва времето си на улицата, под влиянието не улицата, без контрол. Излязоха няколко циганчета, които ловят уличните кучета. Вазов. Улични деца. 5. Който е свойствен, присъщ на улицата (в 3 знач.); долен, просташки. На плоските улични нападки той не отвръща с други нападки. Влайков. Той оскърби с улични слова една девойка. А. Каралийчев. Уличен език. Улични псувни. □ Улична жена — проститутка. От някакъв евтин танцувален салон, в който се събираха улични жени, се разнасяше лоша джазова музика. Дим. Димов.