уну̀че, мн. -та, ср. Диал. Умал. от унук, унука; внуче. Тая моя невяста ще да ми роди син и помощник, а вам унуче и утеха на стари години. Каравелов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)