упълномощàвам, -аш, несв.; упълномощя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого свой пълномощник. Народът ни упълномощи да ви явим неговата воля. Вазов. упълномощавамсе, упълномощя сестрад.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
