урèждам, -аш, несв.; уредя̀ -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Поставям нещо в ред. Вие претендирате да станете депутат, вие желаете да оправяте и уреждате България, а проповядвате анархия. Вазов. Своята работа не уредили, хорската ще уредят. Йовков. Тя беше дошла до заключението, че бракът имаше само стойност на договор, който урежда парични отношения. Дим. Димов. || Устроявам. Всеки болярин, всеки ратай в царството има право да се допитва до сърцето си, когато урежда семейното си щастие. Вазов. 2. Подготвям нещо, организирам. Тая вечеринка той я уреди — отрано още почна големи приготовления, канеше, нареждаше програма и меню. Йовков. Майстор Томан излезе рано, за да се свърже с Емил Станев и да уредят препращането на Евгени в зимния лагер на партизаните. Дим. Ангелов. 3. Диал. Приготвям, натъкмявам. А и стрина Венковица изпрати у тяхната кума по Колчовия чирак хубав кравай, какъвто тя само може да уреди, червени яйца и ракия. Влайков. уреждам се, уредя се страд. □ Уредих я (разг.) — попаднах в неприятно, тежко положение. Уредихме я, господин Стремски! Опозорихме се! За смях станахме! Вазов. Уреждам въпрос — намирам разрешение на нещо, което е предмет на разглеждане, на проучване. Ловците от разните области предявиха спор, но правителството със закон-наредба уреди въпроса. Елин Пелин. Уреждам си сметките с някого — а) Окончателно се разплащам, ликвидирам вземанията-даванията си с някого. б) Прен. Отмъщавам си на някого. И с тебе имам сметки да уреждам. Добре запомни, един ден ще ги уредя. К. Петканов. Уреждам сметка, полица — изплащам. Уреждам спор (разправия) — установявам съгласие по нещо.