усамотя̀ване ср. Отгл. същ. от усамотявам и от усамотявам се. Захари изправи кръст. Той почувствува нужда от усамотяване, за да се наслади на радостта си сам и до край — далеч от жътварите. И. Волен.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
