у̀стрел1 м. Диал. 1. Удар, поразяване от гръмотевица. Отляво на бaричката стърчеше един дъб, наполовин изсушен от устрел на мълния. Вазов. 2. Дявол, проклетия. Да го вземат устрелите. Клетва. □ Пращам устрели — протягам разперена ръка и кълна; чумосвам. Гневно разперваше пръсти и пращаше устрели след нея. Елин Пелин.
у̀стрел2, мн. няма, м. Диал. Название на няколко вида остро поразяващи и мъчителни болести, като ревматизъм, червен вятър и под.