ух междум. Разг. 1. За израз на досада, недоволство, укор; уф, их. Ух! Много се забавиха бре, Тошо! Г. Караславов. Ух, какъв път / Най-после ето ме в манастира. Вазов. Ух ма, как се облякла! — разсърди се Енко. Йовков. 2. За израз на окайване, оплакване, проклинане; ох, ой, уф. Ух, да те ядат, вълци да те ядат! — разсърди се дядо Христо и замаха с ръце срещу коня. Йовков.