ухàтка ж. Диал. Гърне с дъговидна дръжка отгоре; ръкатка. Той правеше хубави глинени съдове, стомни, паници, ухатки и гювечи. Елин Пелин.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)