учѝлище, мн. -а, ср. 1. Учебно заведение, в което се учат ученици. Аз съм го пратил на училище да учи книга. Величков. Учил беше една година в училището на Райно Попович и затова минаваше за учен човек. Йовков. Килийно училище. Първоначално училище. Техническо училище. Военно училище. Вечерно училище. 2. Зданието, в което се помещава такова учебно заведение. И той се прехвърли през западния зид на училището и скокна в оградата му. Вазов. Училището наистина бе ниско, тясно. Елин Пелин. Белееше се едничко зиданото училище в горната махала. А. Страшимиров. 3. Само ед. Разг. Занимание, учене в такова учебно заведение. Ето на, днес — сряда — нямат училище и вижте какво са дигнали къщата на главата си. Вазов. Лазар отиваше и в дюкяна, когато нямаше училище. Дим. Талев. 4. Само ед. Прен. Разг. Източник на знания, на опит. Литературата е огледало на живота, но тя е и училище за тия, които искат да направят този живот по-човечен и красив. Животът е най-доброто училище.